24.02.2009 г., 16:57

Храм

733 0 9
Кучешки лай,

залостени

метални огради,

пронизващ страх...

... някъде там,

храм,

изографисан

в икони,

с прокудени тайни...

... онемял от

плашещата тишина,

бе скрил

в себе си

душата оголена,

избягала

от време

безлюбовно,

обречено...

 

... някъде там,

диво сърцето

потърси подслон...

... на вратата

на храма

беше изписано: затворено...

 

... беше заключена

 

сърцето

опита да влезе,

почука,

нямаше отговор...

 

... но беше орисано!

 

Някъде там,

кучешки лай,

залостени

метални огради,

пронизващ страх...

 

... любовта

появи се,

(не бе закъсняла),

само беше отседнала

тихо,

с топла усмивка

притече се

в помощ

на сърцето...

 

...  не почука,

а влезе

през нея,

(имаше тази способност),

вратата беше

заключена,

за любовта

прегради нямаше...

... в храма,

душата

се сгуши в сърцето

и се облече

с любовна премяна!

  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...