Slaveya (Славка)
116 874
24.02.2009 г., 16:57 ч.

Храм 

  Поезия » Бели стихове
562 0 9
Кучешки лай,

залостени

метални огради,

пронизващ страх...

... някъде там,

храм,

изографисан

в икони,

с прокудени тайни...

... онемял от

плашещата тишина,

бе скрил

в себе си

душата оголена,

избягала

от време

безлюбовно,

обречено...

 

... някъде там,

диво сърцето

потърси подслон...

... на вратата

на храма

беше изписано: затворено...

 

... беше заключена

 

сърцето

опита да влезе,

почука,

нямаше отговор...

 

... но беше орисано!

 

Някъде там,

кучешки лай,

залостени

метални огради,

пронизващ страх...

 

... любовта

появи се,

(не бе закъсняла),

само беше отседнала

тихо,

с топла усмивка

притече се

в помощ

на сърцето...

 

...  не почука,

а влезе

през нея,

(имаше тази способност),

вратата беше

заключена,

за любовта

прегради нямаше...

... в храма,

душата

се сгуши в сърцето

и се облече

с любовна премяна!

  

 

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??