Храм на душата
Нежна нощ, танц безкраен,
сън за теб и сън за мен,
миг красив и миг незнаен,
миг от щастие пленен.
Врата отворих и влязох безмълвен,
прекрачих прага на храм
и с топли чувства изпълнен,
усетих някъде плам.
Наоколо свещи горяха,
гореше и мойто сърце
и ласкави две ме държаха
твоите страстни ръце.
Дали сгрешил съм безспорно,
дали някому нещо дължа,
нахълтвайки тъй безпризорно
в Храма на твойта душа?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Велин Todos los derechos reservados
