Jun 18, 2009, 11:25 AM

Храм на душата

  Poetry
1.1K 0 10

Нежна нощ, танц безкраен,

сън за теб и сън за мен,

миг красив и миг незнаен,

миг от щастие пленен.

 

Врата отворих и влязох безмълвен,

прекрачих прага на храм

и с топли чувства изпълнен,

усетих някъде плам.

 

Наоколо свещи горяха,

гореше и мойто сърце

и ласкави две ме държаха

твоите страстни ръце.

 

Дали сгрешил съм безспорно,

дали някому нещо дължа,

нахълтвайки тъй безпризорно

в Храма на твойта душа?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...