Храм на душата
Нежна нощ, танц безкраен,
сън за теб и сън за мен,
миг красив и миг незнаен,
миг от щастие пленен.
Врата отворих и влязох безмълвен,
прекрачих прага на храм
и с топли чувства изпълнен,
усетих някъде плам.
Наоколо свещи горяха,
гореше и мойто сърце
и ласкави две ме държаха
твоите страстни ръце.
Дали сгрешил съм безспорно,
дали някому нещо дължа,
нахълтвайки тъй безпризорно
в Храма на твойта душа?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Все права защищены
