Храна за пеперуди
Не мога да ти кажа, че е ден,
когато тъмнината през стъклото
се стича просто някак вътре в мен,
а всяка нощ е само многоточие...
Не мога да ти кажа, че е стих,
когато думите като чепати кости
засядат в гърлото и после не боли,
а ме оставят бездиханна просто.
И после пеперудите без звук,
понеже са излишни, ще си идат.
Навярно ще ги храни някой друг,
при някой друг навярно ще заспиват...
И въпреки че още ме боли,
не мога да ти кажа да останеш,
защото пеперудите сами
отиват си, щом сам не ги нахраниш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Симеонова Todos los derechos reservados
