Храна за пеперуди
Не мога да ти кажа, че е ден,
когато тъмнината през стъклото
се стича просто някак вътре в мен,
а всяка нощ е само многоточие...
Не мога да ти кажа, че е стих,
когато думите като чепати кости
засядат в гърлото и после не боли,
а ме оставят бездиханна просто.
И после пеперудите без звук,
понеже са излишни, ще си идат.
Навярно ще ги храни някой друг,
при някой друг навярно ще заспиват...
И въпреки че още ме боли,
не мога да ти кажа да останеш,
защото пеперудите сами
отиват си, щом сам не ги нахраниш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Симеонова Всички права запазени
