Земята ни създава на инат,
напук на туй безсмислие чутовно.
И после със копитата на ат
ни гази - до безчуствие преломно.
Играе с нас рулетка или зар,
подхвърля ни нагоре и надолу.
А някои в това откриват чар –
за мазохизъм леко ви говоря…
Накрая, напоени в суета
се хвърляме да търсим висша сила.
С която да попиваме тъга –
злонравието си завито в милост.
О, стига – сякаш вярваме в лъжи?!
Нали самите ние сме утроба
на мерзкото с което се държим,
да не потънем в своята прокоба!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея »