2 ene 2021, 3:01

Храненици на лъжата

  Poesía
1.2K 6 12

Земята ни създава на инат,

напук на туй безсмислие чутовно.

И после със копитата на ат

ни гази - до безчуствие преломно.

 

Играе с нас рулетка или зар,

подхвърля ни нагоре и надолу.

А някои в това откриват чар –

за мазохизъм леко ви говоря…

 

Накрая, напоени в суета

се хвърляме да търсим висша сила.

С която да попиваме тъга –

злонравието си завито в милост.

 

О, стига – сякаш вярваме в лъжи?!

Нали самите ние сме утроба

на мерзкото с което се държим,

да не потънем в своята прокоба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...