Храненици на лъжата
Земята ни създава на инат,
напук на туй безсмислие чутовно.
И после със копитата на ат
ни гази - до безчуствие преломно.
Играе с нас рулетка или зар,
подхвърля ни нагоре и надолу.
А някои в това откриват чар –
за мазохизъм леко ви говоря…
Накрая, напоени в суета
се хвърляме да търсим висша сила.
С която да попиваме тъга –
злонравието си завито в милост.
О, стига – сякаш вярваме в лъжи?!
Нали самите ние сме утроба
на мерзкото с което се държим,
да не потънем в своята прокоба!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Поздрави, бъди здрава!
