6 abr 2018, 13:27

Христос

  Poesía » Otra
1.6K 0 1

ХРИСТОС

 

За Неговото естество светът все още спори:

Дали е Божи Син, Адепт или Благословен Учител.

Но да познае Истината може само този,

Който по Пътя трънен на “Голгота” вече е преминал.

 

Със мисията си да носи на Земята Благодат

Той неведнъж, в различни облици, сред хората е слизал,

когато Златният телец със своята отровна смрад

сърцата вкаменени на човеците от Бога е закривал.

 

Той слезе сред света, ала светът Го не прие,

Макар и че очакваха от много векове Спасител.

Възвърна правото на грешните човеци да са Богове,

След като праотците им напуснаха позорно Святата Обител.

 

Като достоен син, със силата на своя Бог-Баща

Извърши много чудеса и хиляди нахрани.

Над морските вълни и ветрове показа си властта

След като тръгна сам и ученика си да ходи по вода покани.

 

На тънещите в мрак и смъртна сянка даде Светлина.

на унижените и страдащите отреди блаженство.

Отдавайки живота си на кръста, победи смъртта.

Показа пътя стръмен към духовно съвършенство.

 

Да бъде винаги със нас, до края на века, ни обеща

Ако успеем да обичаме и своите, и враговете.

И към Живота вечен, в “Царството Небесно”, Тесните врата

Ако на гладните и жадните от своето дадете.

 

Руган, бичуван и с венец от тръни увенчан

С “Прости им, Отче!”се изправи пред тълпата.

Ала чедата блудни Израилеви за вечен срам

Се бяха врекли за слуги на Сатаната.

 

Сега Те чакаме отново и ще те следваме, Владико,

Защото Ти си Пътя и Живота, и Истината свята.

И ще те срещнем пак с “Осанна”, ала без “Разпни го”

Издигнал меча на Духа, за вечен мир и радост на Земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Берчев Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

29 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...