Apr 6, 2018, 1:27 PM

Христос

  Poetry » Other
1.6K 0 1

ХРИСТОС

 

За Неговото естество светът все още спори:

Дали е Божи Син, Адепт или Благословен Учител.

Но да познае Истината може само този,

Който по Пътя трънен на “Голгота” вече е преминал.

 

Със мисията си да носи на Земята Благодат

Той неведнъж, в различни облици, сред хората е слизал,

когато Златният телец със своята отровна смрад

сърцата вкаменени на човеците от Бога е закривал.

 

Той слезе сред света, ала светът Го не прие,

Макар и че очакваха от много векове Спасител.

Възвърна правото на грешните човеци да са Богове,

След като праотците им напуснаха позорно Святата Обител.

 

Като достоен син, със силата на своя Бог-Баща

Извърши много чудеса и хиляди нахрани.

Над морските вълни и ветрове показа си властта

След като тръгна сам и ученика си да ходи по вода покани.

 

На тънещите в мрак и смъртна сянка даде Светлина.

на унижените и страдащите отреди блаженство.

Отдавайки живота си на кръста, победи смъртта.

Показа пътя стръмен към духовно съвършенство.

 

Да бъде винаги със нас, до края на века, ни обеща

Ако успеем да обичаме и своите, и враговете.

И към Живота вечен, в “Царството Небесно”, Тесните врата

Ако на гладните и жадните от своето дадете.

 

Руган, бичуван и с венец от тръни увенчан

С “Прости им, Отче!”се изправи пред тълпата.

Ала чедата блудни Израилеви за вечен срам

Се бяха врекли за слуги на Сатаната.

 

Сега Те чакаме отново и ще те следваме, Владико,

Защото Ти си Пътя и Живота, и Истината свята.

И ще те срещнем пак с “Осанна”, ала без “Разпни го”

Издигнал меча на Духа, за вечен мир и радост на Земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Берчев All rights reserved.

The work is a contestant:

29 place

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...