28 jul 2007, 21:00

Христос и жената 

  Poesía
402 0 0
- Проклетнице, не бе ли ти
със жар и плам дарена?
- Уви, уви! Май никой тук
не ме обича мене.
- Но ти най-много се опи,
от мойте мъки и беди!
- Опих се аз, но за беда,
останах тук без теб сама...
- Но, грешнице, ти да не би,
от мойта гордост да отпи?
- На мен не ми е никак ясно,
защо се мъчиш ежечасно?
- Запитах те - ти отговаряй!
Устата бързо си отваряй!
- Отивам, бързам, че стъмни се.
Над мойте мъки ти смили се!
- Че мъки ли са туй, кажи?
Пред мен ти думите мери!
- Прощавай, драги, без да споря,
на тоз въпрос ще отговоря...
Във твойте мъки ти така,
протегна ми добра ръка,
И ето, казвам ти тогава,
не знам от мъки що да правя,
че твоят поглед укоряващ
като го видя, полудявам!

© Станислава Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??