28 jul 2007, 21:00

Христос и жената

  Poesía
605 0 0
- Проклетнице, не бе ли ти
със жар и плам дарена?
- Уви, уви! Май никой тук
не ме обича мене.
- Но ти най-много се опи,
от мойте мъки и беди!
- Опих се аз, но за беда,
останах тук без теб сама...
- Но, грешнице, ти да не би,
от мойта гордост да отпи?
- На мен не ми е никак ясно,
защо се мъчиш ежечасно?
- Запитах те - ти отговаряй!
Устата бързо си отваряй!
- Отивам, бързам, че стъмни се.
Над мойте мъки ти смили се!
- Че мъки ли са туй, кажи?
Пред мен ти думите мери!
- Прощавай, драги, без да споря,
на тоз въпрос ще отговоря...
Във твойте мъки ти така,
протегна ми добра ръка,
И ето, казвам ти тогава,
не знам от мъки що да правя,
че твоят поглед укоряващ
като го видя, полудявам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...