Jul 28, 2007, 9:00 PM

Христос и жената

  Poetry
598 0 0
- Проклетнице, не бе ли ти
със жар и плам дарена?
- Уви, уви! Май никой тук
не ме обича мене.
- Но ти най-много се опи,
от мойте мъки и беди!
- Опих се аз, но за беда,
останах тук без теб сама...
- Но, грешнице, ти да не би,
от мойта гордост да отпи?
- На мен не ми е никак ясно,
защо се мъчиш ежечасно?
- Запитах те - ти отговаряй!
Устата бързо си отваряй!
- Отивам, бързам, че стъмни се.
Над мойте мъки ти смили се!
- Че мъки ли са туй, кажи?
Пред мен ти думите мери!
- Прощавай, драги, без да споря,
на тоз въпрос ще отговоря...
Във твойте мъки ти така,
протегна ми добра ръка,
И ето, казвам ти тогава,
не знам от мъки що да правя,
че твоят поглед укоряващ
като го видя, полудявам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...