11 dic 2013, 7:44  

Хроника на работната седмица

  Poesía » Otra
615 0 9


Хроника на работната седмица

 

Стигнахме до сряда.
  Седмицата е преполовена,
но зимата е вироглаво-млада
и студ тече по белите ѝ вени.

Навън разхождат шалове, палта и шапки
навлечените с ръкавички длани
и облачета пара вдигат упоритите им стъпки:
вървят и вярват, че ще стоплят тротоара,

а времето премигва и се слива
в зората на отлитащите нощи
с надеждата, че любовта е жива
в света, неспирно искащ от живота още.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...