Dec 11, 2013, 7:44 AM  

Хроника на работната седмица

  Poetry » Other
613 0 9


Хроника на работната седмица

 

Стигнахме до сряда.
  Седмицата е преполовена,
но зимата е вироглаво-млада
и студ тече по белите ѝ вени.

Навън разхождат шалове, палта и шапки
навлечените с ръкавички длани
и облачета пара вдигат упоритите им стъпки:
вървят и вярват, че ще стоплят тротоара,

а времето премигва и се слива
в зората на отлитащите нощи
с надеждата, че любовта е жива
в света, неспирно искащ от живота още.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...