Знам колко  мъничко ти е нужно,

за да не си спомняш  тъмнилото:

ония 10 лири с кървав пот спечелени,

стените, облепени  с вехти вестници,

поръсили главите ви, капки утринни,

дъждове студени, ветровете гневни,  

бурите ядни, свлечената кал, сбрана

в кухите мидени черупки скръбни.

И оня вълчи вой на осиротялата душа,

с който есен порил си бразди в угарта,

и стрехата, килната встрани от тъгата,

и диалогът дълъг сред самота вековна.

Аз знам колко мъничко на тебе ти е нужно.

Но... аз  те дарявам, Човеко, с всичко.

Имаш себе си  -  Свободата си, твоя е.

Само ти решаваш с мене докога ще си.

Всяко „Сбогом“ е  усмихнато „Здравей“.

Хубавото на живота е в това, че никога

не е спирал и въпреки Всичкото, продължава.

Самадхи

17.01.2017