Хубавото на Живота
Знам колко мъничко ти е нужно,
за да не си спомняш тъмнилото:
ония 10 лири с кървав пот спечелени,
стените, облепени с вехти вестници,
поръсили главите ви, капки утринни,
дъждове студени, ветровете гневни,
бурите ядни, свлечената кал, сбрана
в кухите мидени черупки скръбни.
И оня вълчи вой на осиротялата душа,
с който есен порил си бразди в угарта,
и стрехата, килната встрани от тъгата,
и диалогът дълъг сред самота вековна.
Аз знам колко мъничко на тебе ти е нужно.
Но... аз те дарявам, Човеко, с всичко.
Имаш себе си - Свободата си, твоя е.
Само ти решаваш с мене докога ще си.
Всяко „Сбогом“ е усмихнато „Здравей“.
Хубавото на живота е в това, че никога
не е спирал и въпреки Всичкото, продължава.
Самадхи
17.01.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
