4 oct 2011, 17:03

Художник

1.7K 0 3

Потънал в поглед необятен,
вълни заливат моя бряг.
Отронен стон и дъх брокатен
препускат във среднощен бяг.

Телата палещи се сливат,
ухаят на греховен плод,
недрата твои ме обливат
с вълшебен, ароматен сок.

От него неуморно пия,
под този извор аз шептя
онези думи – не ги крия,
отричайки се от Светa.

Пулсиращ, в устните потъвам,
огньове лазят по гърба,
с ръце треперещи рисувам
картинна нежност - Любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгени Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...