Художник
Потънал в поглед необятен,
вълни заливат моя бряг.
Отронен стон и дъх брокатен
препускат във среднощен бяг.
Телата палещи се сливат,
ухаят на греховен плод,
недрата твои ме обливат
с вълшебен, ароматен сок.
От него неуморно пия,
под този извор аз шептя
онези думи – не ги крия,
отричайки се от Светa.
Пулсиращ, в устните потъвам,
огньове лазят по гърба,
с ръце треперещи рисувам
картинна нежност - Любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгени Янев Всички права запазени
