29 sept 2015, 22:04

Художник

  Poesía » Otra
729 1 0

Пред екран от цветни точки,

Художникът се чувстваше безсилен –

Много цветове и как ли да ги сложи

В този жалък свят от сивота обвиван?

 

В нови тонове на сивото ще маже

По лицата на обречени човеци,

Те живеят, някой все ще се откаже

А другите дори не ще узнаят.

 

Дълго пред петното черно ще се маят,

Някой ще го нарече изкуство пищно

И всичките изкуствено ще търсят,

Смисъл там, където в гроба е излишен.

 

Дишам, пиша, за да чувствам,

Другото в света ми е в мъгла

А в ден един след мене ще остане,

Сиво-черно-гибелна следа.

 

И художникът разбрал че всичко

Тук в света такова е, каквото е

Натъжен затвори си екрана

И се захвана да чете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...