29 sept 2015, 22:04

Художник

  Poesía » Otra
726 1 0

Пред екран от цветни точки,

Художникът се чувстваше безсилен –

Много цветове и как ли да ги сложи

В този жалък свят от сивота обвиван?

 

В нови тонове на сивото ще маже

По лицата на обречени човеци,

Те живеят, някой все ще се откаже

А другите дори не ще узнаят.

 

Дълго пред петното черно ще се маят,

Някой ще го нарече изкуство пищно

И всичките изкуствено ще търсят,

Смисъл там, където в гроба е излишен.

 

Дишам, пиша, за да чувствам,

Другото в света ми е в мъгла

А в ден един след мене ще остане,

Сиво-черно-гибелна следа.

 

И художникът разбрал че всичко

Тук в света такова е, каквото е

Натъжен затвори си екрана

И се захвана да чете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...