Sep 29, 2015, 10:04 PM

Художник

  Poetry » Other
725 1 0

Пред екран от цветни точки,

Художникът се чувстваше безсилен –

Много цветове и как ли да ги сложи

В този жалък свят от сивота обвиван?

 

В нови тонове на сивото ще маже

По лицата на обречени човеци,

Те живеят, някой все ще се откаже

А другите дори не ще узнаят.

 

Дълго пред петното черно ще се маят,

Някой ще го нарече изкуство пищно

И всичките изкуствено ще търсят,

Смисъл там, където в гроба е излишен.

 

Дишам, пиша, за да чувствам,

Другото в света ми е в мъгла

А в ден един след мене ще остане,

Сиво-черно-гибелна следа.

 

И художникът разбрал че всичко

Тук в света такова е, каквото е

Натъжен затвори си екрана

И се захвана да чете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...