8 jul 2014, 19:32

Художник 

  Poesía » Filosófica
479 0 0

Художник

 

Всред вятъра на хората

има тихи пристани,

в които са затворени

само твойте истини.

 

Приятели на острови

за тебе обитаеми

и шишове наострени,

сърца непромукаеми.

 

И ти се блъскаш сам -

топчето във флипера,

игра насам-натам,

заразен като трипера.

 

Кога напълно гола

ще се врежеш истино

като звезда забола

времето измислено.

 

И ти, преминал там,

където е Всевечният,

ще нарисуваш храм

за вечните обречени.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??