8 июл. 2014 г., 19:32

Художник 

  Поэзия » Философская
477 0 0

Художник

 

Всред вятъра на хората

има тихи пристани,

в които са затворени

само твойте истини.

 

Приятели на острови

за тебе обитаеми

и шишове наострени,

сърца непромукаеми.

 

И ти се блъскаш сам -

топчето във флипера,

игра насам-натам,

заразен като трипера.

 

Кога напълно гола

ще се врежеш истино

като звезда забола

времето измислено.

 

И ти, преминал там,

където е Всевечният,

ще нарисуваш храм

за вечните обречени.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??