Художник
604
0
0
Художник
Всред вятъра на хората
има тихи пристани,
в които са затворени
само твойте истини.
Приятели на острови
за тебе обитаеми
и шишове наострени,
сърца непромукаеми.
И ти се блъскаш сам -
топчето във флипера,
игра насам-натам,
заразен като трипера.
Кога напълно гола
ще се врежеш истино
като звезда забола
времето измислено.
И ти, преминал там,
където е Всевечният,
ще нарисуваш храм
за вечните обречени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бойко Беров Все права защищены
