Художник

botyo (Бойко Беров)
194 337

8.07.2014 г., 19:32 ч.

Поезия » Философска

478 0 0

Художник

Всред вятъра на хората

има тихи пристани,

в които са затворени

само твойте истини.

Приятели на острови

за тебе обитаеми

и шишове наострени,

сърца непромукаеми.

И ти се блъскаш сам -

топчето във флипера,

игра насам-натам,

заразен като трипера.

Кога напълно гола

ще се врежеш истино

като звезда забола

времето измислено.

И ти, преминал там,

където е Всевечният,

ще нарисуваш храм

за вечните обречени.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.