Стои пред платното
бяло и празно
художник с посивяла брада
и четката чака
ръката да трепне,
да заредува
боя след боя.
Появяват се облаци бели,
а отдолу синей синева,
тревички зелени,
цветя разцъфтели –
платното във миг засия.
Засия и лицето
на тоз беден художник,
че от нищото появи се живот,
че запълни се празното
с част от живота,
че не е празно това,
което се прави с любов.
© Стефка Брайнова Todos los derechos reservados