Стои пред платното
бяло и празно
художник с посивяла брада
и четката чака
ръката да трепне,
да заредува
боя след боя.
Появяват се облаци бели,
а отдолу синей синева,
тревички зелени,
цветя разцъфтели –
платното във миг засия.
Засия и лицето
на тоз беден художник,
че от нищото появи се живот,
че запълни се празното
с част от живота,
че не е празно това,
което се прави с любов.
© Стефка Брайнова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
