Стои пред платното
бяло и празно
художник с посивяла брада
и четката чака
ръката да трепне,
да заредува
боя след боя.
Появяват се облаци бели,
а отдолу синей синева,
тревички зелени,
цветя разцъфтели –
платното във миг засия.
Засия и лицето
на тоз беден художник,
че от нищото появи се живот,
че запълни се празното
с част от живота,
че не е празно това,
което се прави с любов.
© Стефка Брайнова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
