2 sept 2017, 13:02  

Художникът, който не може да рисува щастие

  Poesía » Otra
839 8 18

Той може всичко да ти нарисува -

невидимото за очите даже.

Душата му, когато боледува,

не иска пред света да я покаже...

 

Облича в бяло своето страдание,

въздишките рисува като песен...

А болка от изгарящи мълчания,

в картините  е  дъжд във късна есен...

 

Тъгата си  внимателно улавя

и  нежно я полага  на платното...

Тук  цветовете  тъмни изоставя

и свети тя  като сълза в окото...

 

Бедата  като хищна черна  птица,

внезапно от небето  сякаш слиза,

с крила докосва висналите жици

и в къщите ни мълчаливо влиза...

 

Да, всичко може да ти нарисува -

страдание и болка, тъмни страсти...

Но в повечето време той тъгува,

затуй не може  да рисува щастие!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Надявам се!...
    Благодаря ти и успешен ден!...
  • Прекрасно, усетена е душата на художника....Поздрав!
  • Така е, Пепи, и аз споделям напълно казаното от Ели и Василка!...
    Благодаря, че намина при мен!...
  • Дааа, често художниците ...и поетите, са тъжни хора ( дори самотни понякога)...
  • Василка и Ласка, благодаря ви, с пожелания за приятна неделна вечер!...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...