Той може всичко да ти нарисува -
невидимото за очите даже.
Душата му, когато боледува,
не иска пред света да я покаже...
Облича в бяло своето страдание,
въздишките рисува като песен...
А болка от изгарящи мълчания,
в картините е дъжд във късна есен...
Тъгата си внимателно улавя
и нежно я полага на платното...
Тук цветовете тъмни изоставя
и свети тя като сълза в окото...
Бедата като хищна черна птица,
внезапно от небето сякаш слиза,
с крила докосва висналите жици
и в къщите ни мълчаливо влиза...
Да, всичко може да ти нарисува -
страдание и болка, тъмни страсти...
Но в повечето време той тъгува,
затуй не може да рисува щастие!...
© Роберт Всички права запазени
Благодаря ти и успешен ден!...