2 ago 2012, 23:31

Художникът, мравунякът и гробът на кучето

  Poesía » Otra
1.1K 0 4

                        Завърши в татуирана тишина

                                 и тежко дихание 

 

                         Пролетта му посади минзухари

                         Зимата - галон ирландско

 

                         Сега спи до цинковите си

                                                              купички

                         между корените на здравеца

                                 и неразбраните борове 

 

                         Чака своята последна династия

 

 

                        * * *

 

                          Понеже винаги е там

                          Не забравя да съществува

 

                          Дългите сенки не го порицават

                          Слънчев лъч не би го корил

 

                          В липса на гордост приема снега

                          Понеже не винаги било е така

 

 

                        * * *

 

                          Много е важно

                          Да не си обръща внимание

 

                         Важно е много

                         Рецепта да има:

 

                          Лъч тъмнина

                          Галон ирландско

                          Тиквени семки

                          Много протеини

 

                          За да погледне

                         Обратния гръб на реката

 

                         Нали знаем -

                         Той е друга река

 

 

                                             15.5.2009г.”Свети Константин”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...