Aug 2, 2012, 11:31 PM

Художникът, мравунякът и гробът на кучето

  Poetry » Other
1.1K 0 4

                        Завърши в татуирана тишина

                                 и тежко дихание 

 

                         Пролетта му посади минзухари

                         Зимата - галон ирландско

 

                         Сега спи до цинковите си

                                                              купички

                         между корените на здравеца

                                 и неразбраните борове 

 

                         Чака своята последна династия

 

 

                        * * *

 

                          Понеже винаги е там

                          Не забравя да съществува

 

                          Дългите сенки не го порицават

                          Слънчев лъч не би го корил

 

                          В липса на гордост приема снега

                          Понеже не винаги било е така

 

 

                        * * *

 

                          Много е важно

                          Да не си обръща внимание

 

                         Важно е много

                         Рецепта да има:

 

                          Лъч тъмнина

                          Галон ирландско

                          Тиквени семки

                          Много протеини

 

                          За да погледне

                         Обратния гръб на реката

 

                         Нали знаем -

                         Той е друга река

 

 

                                             15.5.2009г.”Свети Константин”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...