2 авг. 2012 г., 23:31

Художникът, мравунякът и гробът на кучето

1.1K 0 4

                        Завърши в татуирана тишина

                                 и тежко дихание 

 

                         Пролетта му посади минзухари

                         Зимата - галон ирландско

 

                         Сега спи до цинковите си

                                                              купички

                         между корените на здравеца

                                 и неразбраните борове 

 

                         Чака своята последна династия

 

 

                        * * *

 

                          Понеже винаги е там

                          Не забравя да съществува

 

                          Дългите сенки не го порицават

                          Слънчев лъч не би го корил

 

                          В липса на гордост приема снега

                          Понеже не винаги било е така

 

 

                        * * *

 

                          Много е важно

                          Да не си обръща внимание

 

                         Важно е много

                         Рецепта да има:

 

                          Лъч тъмнина

                          Галон ирландско

                          Тиквени семки

                          Много протеини

 

                          За да погледне

                         Обратния гръб на реката

 

                         Нали знаем -

                         Той е друга река

 

 

                                             15.5.2009г.”Свети Константин”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донърджак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...