2 авг. 2012 г., 23:31

Художникът, мравунякът и гробът на кучето

1.1K 0 4

                        Завърши в татуирана тишина

                                 и тежко дихание 

 

                         Пролетта му посади минзухари

                         Зимата - галон ирландско

 

                         Сега спи до цинковите си

                                                              купички

                         между корените на здравеца

                                 и неразбраните борове 

 

                         Чака своята последна династия

 

 

                        * * *

 

                          Понеже винаги е там

                          Не забравя да съществува

 

                          Дългите сенки не го порицават

                          Слънчев лъч не би го корил

 

                          В липса на гордост приема снега

                          Понеже не винаги било е така

 

 

                        * * *

 

                          Много е важно

                          Да не си обръща внимание

 

                         Важно е много

                         Рецепта да има:

 

                          Лъч тъмнина

                          Галон ирландско

                          Тиквени семки

                          Много протеини

 

                          За да погледне

                         Обратния гръб на реката

 

                         Нали знаем -

                         Той е друга река

 

 

                                             15.5.2009г.”Свети Константин”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донърджак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...