27 ago 2023, 22:25

Хумористично

  Poesía
589 1 0

Преди да бръкна във шишето с хапчета
и да извадя разрешение на проблема,
ще се опитам да реша за вас задачата
и да се свърши с вечната дилема.

 

Когато бил съм на живота в люлката
и изпълзял съм, за да се покажа,
е трябвало досущ кат' невестулка
да съм изкусен и да се подмажа.

 

Тъй минало се време значи
и хората все пак ме забелязали.
На някои от тях (въздъх!) обаче
привичките ми хич не се понравили.

 

С годините не ставало по-лесно, даже
е трябвало да симулирам поведение,
когато някой нещо против мене каже,
за да разсея всякакво съмнение.

 

И ето на, ръкавите запретнах смело
да ви докажа, че съвсем не е случайно
егото ми - та ако нещо съм ви метнал,
за мен ще бъде повече от обичайно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...