27.08.2023 г., 22:25

Хумористично

595 1 0

Преди да бръкна във шишето с хапчета
и да извадя разрешение на проблема,
ще се опитам да реша за вас задачата
и да се свърши с вечната дилема.

 

Когато бил съм на живота в люлката
и изпълзял съм, за да се покажа,
е трябвало досущ кат' невестулка
да съм изкусен и да се подмажа.

 

Тъй минало се време значи
и хората все пак ме забелязали.
На някои от тях (въздъх!) обаче
привичките ми хич не се понравили.

 

С годините не ставало по-лесно, даже
е трябвало да симулирам поведение,
когато някой нещо против мене каже,
за да разсея всякакво съмнение.

 

И ето на, ръкавите запретнах смело
да ви докажа, че съвсем не е случайно
егото ми - та ако нещо съм ви метнал,
за мен ще бъде повече от обичайно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....