Преди да бръкна във шишето с хапчета
и да извадя разрешение на проблема,
ще се опитам да реша за вас задачата
и да се свърши с вечната дилема.
Когато бил съм на живота в люлката
и изпълзял съм, за да се покажа,
е трябвало досущ кат' невестулка
да съм изкусен и да се подмажа.
Тъй минало се време значи
и хората все пак ме забелязали.
На някои от тях (въздъх!) обаче
привичките ми хич не се понравили.
С годините не ставало по-лесно, даже
е трябвало да симулирам поведение,
когато някой нещо против мене каже,
за да разсея всякакво съмнение.
И ето на, ръкавите запретнах смело
да ви докажа, че съвсем не е случайно
егото ми - та ако нещо съм ви метнал,
за мен ще бъде повече от обичайно.
© Константин Дренски Всички права запазени