27 авг. 2023 г., 22:25

Хумористично

588 1 0

Преди да бръкна във шишето с хапчета
и да извадя разрешение на проблема,
ще се опитам да реша за вас задачата
и да се свърши с вечната дилема.

 

Когато бил съм на живота в люлката
и изпълзял съм, за да се покажа,
е трябвало досущ кат' невестулка
да съм изкусен и да се подмажа.

 

Тъй минало се време значи
и хората все пак ме забелязали.
На някои от тях (въздъх!) обаче
привичките ми хич не се понравили.

 

С годините не ставало по-лесно, даже
е трябвало да симулирам поведение,
когато някой нещо против мене каже,
за да разсея всякакво съмнение.

 

И ето на, ръкавите запретнах смело
да ви докажа, че съвсем не е случайно
егото ми - та ако нещо съм ви метнал,
за мен ще бъде повече от обичайно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...