Научи ме да летя!
Да мога да се понеса върху крилете на мечтите…
Загубените дни да мога да обезщетя,
да затворя за щетите си очите…
Ще мога ли с твоите моливи дните си да направя цветни?
Дали след хилядите дъждове ще мога да се радвам на дъга?
Красивото ли криво измерение е, а хората не просто са суетни,
и удобно е да размишляват над себе си, обвити в(ъв) тъга.
Кога настъпва онзи миг, когато нещо в нас се счупва?
Кой казва как и колко можем в трудности да издържим?
Несгодата - едно от онези малки камъчета, ‘дето спъват ни по пътя и се натрупват,
но тя е също и амбиция да продължим!
Стени ли ще градим или мостове?
Ще можем ли да посетим онези, чудните места?
Врати железни се отваряли с блага дума, още и жестове…
Най-важно за човека е честта!
Лети ли в облаците твоето хвърчило?
И можем ли да кажем честно, че ни е леко на душата?
Пожарът - истинска стихия, за да пламне и да изпепели по пътя всичко,
то някой трябва да го породи, подавайки искрата.
© Съби Седник Todos los derechos reservados