Научи ме да летя! 

Да мога да се понеса върху крилете на мечтите…

Загубените дни да мога да обезщетя, 

да затворя за щетите си очите…

Ще мога ли с твоите моливи дните си да направя цветни? 

Дали след хилядите дъждове ще мога да се радвам на дъга?

Красивото ли криво измерение е, а хората не просто са суетни,

и удобно е да размишляват над себе си, обвити в(ъв) тъга.

Кога настъпва онзи миг, когато нещо в нас се счупва? 

Кой казва как и колко можем в трудности да издържим?

Несгодата - едно от онези малки камъчета, ‘дето спъват ни по пътя и се натрупват, 

но тя е също и амбиция да продължим!

Стени ли ще градим или мостове?

Ще можем ли да посетим онези, чудните места?

Врати железни се отваряли с блага дума, още и жестове…

Най-важно за човека е честта!

Лети ли в облаците твоето хвърчило?

И можем ли да кажем честно, че ни е леко на душата?

Пожарът - истинска стихия, за да пламне и да изпепели по пътя всичко, 

то някой трябва да го породи, подавайки искрата.