11 ene 2012, 21:18

Хвърли монета

  Poesía » Otra
1K 0 0

Имаш силна необходимост
от нещо ново и различно.
Липсва всякаква неповторимост,
всичко е сякаш апатично.


Изгубил си пътя, не виждаш посока.
От болка не страдаш, просто скучаеш.
До скоро разправяше, че знаеш урока,
но дали всъщност е добре да го знаеш.

Да, в неизвестното няма гаранция.
Наранява те близък, има болка и страх.
Но в обичайното си бледа инстанция,
безстрастно потъваща в скука и прах.

Да, имаш близки до теб в сивотата.
Изпитваш към тях обич прекрасна.
Но за някои от тях дълбоко в душата
копнееш да пробваш съдба по-неясна.

Тъжно е... не смееш да поискаш,
не смееш да отидеш и на крачка във мрака.
Нормално е... имаш нужда да стискаш
любимото, без да знаеш, че то може би чака.

Слаб си, мислиш, че не се нуждаеш
от тръпка със сродна душа.
Но силно за нея мечтаеш.
Страх те е? Мислиш ли, че греша?

Просто хвърли монета в небето.
Не на късмет, а за да осъзнаеш,
че докато пада ти вътре в сърцето,
разбираш какво всъщност желаеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...