Jan 11, 2012, 9:18 PM

Хвърли монета

  Poetry » Other
1K 0 0

Имаш силна необходимост
от нещо ново и различно.
Липсва всякаква неповторимост,
всичко е сякаш апатично.


Изгубил си пътя, не виждаш посока.
От болка не страдаш, просто скучаеш.
До скоро разправяше, че знаеш урока,
но дали всъщност е добре да го знаеш.

Да, в неизвестното няма гаранция.
Наранява те близък, има болка и страх.
Но в обичайното си бледа инстанция,
безстрастно потъваща в скука и прах.

Да, имаш близки до теб в сивотата.
Изпитваш към тях обич прекрасна.
Но за някои от тях дълбоко в душата
копнееш да пробваш съдба по-неясна.

Тъжно е... не смееш да поискаш,
не смееш да отидеш и на крачка във мрака.
Нормално е... имаш нужда да стискаш
любимото, без да знаеш, че то може би чака.

Слаб си, мислиш, че не се нуждаеш
от тръпка със сродна душа.
Но силно за нея мечтаеш.
Страх те е? Мислиш ли, че греша?

Просто хвърли монета в небето.
Не на късмет, а за да осъзнаеш,
че докато пада ти вътре в сърцето,
разбираш какво всъщност желаеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...