DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 242
9 may 2019, 17:49

и... 

  Poesía » De amor
497 1 6

...има песни, които се превръщат в хора.

Има хора, които се превръщат в песен.

Аз без теб как съм живяла сред толкова

песни, сред толкова хора?

Къщи и улици, кафенета – там горе.

Платени аплаузи. Намръщени млади хора.

И едно поле с макове – долу, най – долу.

И петолиние в джоба му.

Първа нота –слънцето, късото и

птици по жиците. Есен в косите ни.

Боже, гласът ми достига само тази октава:

„Обичам те“!

 

09.05.2019г

© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Райне! Твоето присъствие ме радва и топли.
  • Много ми харесва, Доре! Истинско е!
  • Боже, страхотно е Роси - вълшебно е! Толкова много казва... Благодаря ти! Пъстроцветен ден ти желая!
  • Благодаря, Доре! Нямам твоя богат арсенал от епитети, метафори и съзвучия, картините рядко обагрят пръстите ми, но от сърце ти връщам жеста с хайку:
    Цъфнал скършен клон
    Птици в любовен полет
    Ронят цвят и страст
  • Благодаря, Роси за топлите думи...Подарявам ти още едно стихотворение в този гласов регистър, което написах днес, но не съм го публикувала. Нека бъде за теб!
    Гласът на върбата
    Там долу край реката танцува върба.
    Движи кръшно снага и разплита
    косите си. Как флиртува само с вятъра!
    И слънцето слиза - гали облите камъни,
    а водата през пръсти изтича и с копринен
    конец шие облаци и ги съблича.
    Славей каца в клоните – пее.
    И се превръща песента в човек –
    първа нота по жиците в очите й.
    Боже, гласът на върбата стига до октава:
    „Обичам те“!
  • Тази песен пърха с пеперудени криле в сърцето ми! Знам всяка нота! Наистина започва със слънце, вместо ключът сол и се движи по петолинието на разцъфтели макове! Колкото до гласовия регистър - тази твоя октава е напълно достатъчна, тя е съвършената!
Propuestas
: ??:??