9.05.2019 г., 17:49

и...

888 1 6

...има песни, които се превръщат в хора.

Има хора, които се превръщат в песен.

Аз без теб как съм живяла сред толкова

песни, сред толкова хора?

Къщи и улици, кафенета – там горе.

Платени аплаузи. Намръщени млади хора.

И едно поле с макове – долу, най – долу.

И петолиние в джоба му.

Първа нота –слънцето, късото и

птици по жиците. Есен в косите ни.

Боже, гласът ми достига само тази октава:

„Обичам те“!

 

09.05.2019г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Райне! Твоето присъствие ме радва и топли.
  • Много ми харесва, Доре! Истинско е!
  • Боже, страхотно е Роси - вълшебно е! Толкова много казва... Благодаря ти! Пъстроцветен ден ти желая!
  • Благодаря, Доре! Нямам твоя богат арсенал от епитети, метафори и съзвучия, картините рядко обагрят пръстите ми, но от сърце ти връщам жеста с хайку:
    Цъфнал скършен клон
    Птици в любовен полет
    Ронят цвят и страст
  • Благодаря, Роси за топлите думи...Подарявам ти още едно стихотворение в този гласов регистър, което написах днес, но не съм го публикувала. Нека бъде за теб!
    Гласът на върбата
    Там долу край реката танцува върба.
    Движи кръшно снага и разплита
    косите си. Как флиртува само с вятъра!
    И слънцето слиза - гали облите камъни,
    а водата през пръсти изтича и с копринен
    конец шие облаци и ги съблича.
    Славей каца в клоните – пее.
    И се превръща песента в човек –
    първа нота по жиците в очите й.
    Боже, гласът на върбата стига до октава:
    „Обичам те“!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...