DORA.1 (Тодорка Атанасова) DORA.1 (Тодорка Атанасова)
6 85
9.05.2019 г., 17:49

и...

895 1 6

...има песни, които се превръщат в хора.

Има хора, които се превръщат в песен.

Аз без теб как съм живяла сред толкова

песни, сред толкова хора?

Къщи и улици, кафенета – там горе.

Платени аплаузи. Намръщени млади хора.

И едно поле с макове – долу, най – долу.

И петолиние в джоба му.

Първа нота –слънцето, късото и

птици по жиците. Есен в косите ни.

Боже, гласът ми достига само тази октава:

„Обичам те“!

 

09.05.2019г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • DORA.1 (Тодорка Атанасова)
    DORA.1 (Тодорка Атанасова)
    Благодаря ти, Райне! Твоето присъствие ме радва и топли.
  • RainaVakova
    RainaVakova
    Много ми харесва, Доре! Истинско е!
  • DORA.1 (Тодорка Атанасова)
    DORA.1 (Тодорка Атанасова)
    Боже, страхотно е Роси - вълшебно е! Толкова много казва... Благодаря ти! Пъстроцветен ден ти желая!
  • RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
    RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
    Благодаря, Доре! Нямам твоя богат арсенал от епитети, метафори и съзвучия, картините рядко обагрят пръстите ми, но от сърце ти връщам жеста с хайку:
    Цъфнал скършен клон
    Птици в любовен полет
    Ронят цвят и страст
  • DORA.1 (Тодорка Атанасова)
    DORA.1 (Тодорка Атанасова)
    Благодаря, Роси за топлите думи...Подарявам ти още едно стихотворение в този гласов регистър, което написах днес, но не съм го публикувала. Нека бъде за теб!
    Гласът на върбата
    Там долу край реката танцува върба.
    Движи кръшно снага и разплита
    косите си. Как флиртува само с вятъра!
    И слънцето слиза - гали облите камъни,
    а водата през пръсти изтича и с копринен
    конец шие облаци и ги съблича.
    Славей каца в клоните – пее.
    И се превръща песента в човек –
    първа нота по жиците в очите й.
    Боже, гласът на върбата стига до октава:
    „Обичам те“!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0