DORA.1 (Тодорка Атанасова) DORA.1 (Тодорка Атанасова)
6 85
9 мая 2019 г., 17:49

и...

893 1 6

...има песни, които се превръщат в хора.

Има хора, които се превръщат в песен.

Аз без теб как съм живяла сред толкова

песни, сред толкова хора?

Къщи и улици, кафенета – там горе.

Платени аплаузи. Намръщени млади хора.

И едно поле с макове – долу, най – долу.

И петолиние в джоба му.

Първа нота –слънцето, късото и

птици по жиците. Есен в косите ни.

Боже, гласът ми достига само тази октава:

„Обичам те“!

 

09.05.2019г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • DORA.1 (Тодорка Атанасова)
    DORA.1 (Тодорка Атанасова)
    Благодаря ти, Райне! Твоето присъствие ме радва и топли.
  • RainaVakova
    RainaVakova
    Много ми харесва, Доре! Истинско е!
  • DORA.1 (Тодорка Атанасова)
    DORA.1 (Тодорка Атанасова)
    Боже, страхотно е Роси - вълшебно е! Толкова много казва... Благодаря ти! Пъстроцветен ден ти желая!
  • RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
    RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
    Благодаря, Доре! Нямам твоя богат арсенал от епитети, метафори и съзвучия, картините рядко обагрят пръстите ми, но от сърце ти връщам жеста с хайку:
    Цъфнал скършен клон
    Птици в любовен полет
    Ронят цвят и страст
  • DORA.1 (Тодорка Атанасова)
    DORA.1 (Тодорка Атанасова)
    Благодаря, Роси за топлите думи...Подарявам ти още едно стихотворение в този гласов регистър, което написах днес, но не съм го публикувала. Нека бъде за теб!
    Гласът на върбата
    Там долу край реката танцува върба.
    Движи кръшно снага и разплита
    косите си. Как флиртува само с вятъра!
    И слънцето слиза - гали облите камъни,
    а водата през пръсти изтича и с копринен
    конец шие облаци и ги съблича.
    Славей каца в клоните – пее.
    И се превръща песента в човек –
    първа нота по жиците в очите й.
    Боже, гласът на върбата стига до октава:
    „Обичам те“!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0