и аз...

на Б.К., защото той знае...

Някакво безумие ми е в душата,

болката пронизва сетивата.

Не мога да намеря пътя,

потъвам в тишината.

И във мъгла от безнадежност

към теб протягам пак ръка -

да те докосна, да те утеша.

Защото знам какво ти е в сърцето -

познавам тази болка тъй добре.

Знам какво е да не видиш вече

нейното обичано лице...

Зная, че ти е ужасно тежко,

въпреки че криеш това.

И аз като теб глава навеждам,

когато никой не гледа.