на Б.К., защото той знае...
Някакво безумие ми е в душата,
болката пронизва сетивата.
Не мога да намеря пътя,
потъвам в тишината.
И във мъгла от безнадежност
към теб протягам пак ръка -
да те докосна, да те утеша.
Защото знам какво ти е в сърцето -
познавам тази болка тъй добре.
Знам какво е да не видиш вече
нейното обичано лице... ...