и аз...
992
0
0
на Б.К., защото той знае...
Някакво безумие ми е в душата,
болката пронизва сетивата.
Не мога да намеря пътя,
потъвам в тишината.
И във мъгла от безнадежност
към теб протягам пак ръка -
да те докосна, да те утеша.
Защото знам какво ти е в сърцето -
познавам тази болка тъй добре.
Знам какво е да не видиш вече
нейното обичано лице...
Зная, че ти е ужасно тежко,
въпреки че криеш това.
И аз като теб глава навеждам,
когато никой не гледа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Петрова Всички права запазени
