И аз понякога мечтая
Пак съм облякъл другата риза,
с която не мога да дойда при теб.
Краката ми тръгнали в другата улица,
по която няма да стигна до теб.
Пак се е съмнало ден,
в който те няма.
А когато наистина съмне -
пътят ще дойде
сам да ме грабне от вратника.
Домът, в който си,
срещу мен ще затича.
Дрехата сама ще падне от раменете ми.
Светът ще ни вика за нещо,
а ние дълго няма да се обаждаме.
Не за друго -
защото ще сме забравили
кое бях аз, кое беше ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados
