18 oct 2007, 14:26

И аз те обичам... 

  Poesía
867 0 22
Когато ме целуваш така лекичко,
сякаш разтваряш венчелистчета на цвете крехко.
Когато ме докосваш и галиш внимателно,
сякаш направена съм от стъкло.

Когато се усмихваш толкова мило
и като на дете целуваш ми челото.
Когато като глухарче разпиляно,
обърквам в тебе всяко чувство.

Потопи се във вселената на мойта нежност.
Виж лика си в огледалната повърхност,
която скрита в мен откриваш.
Изкрещи силно колко ме обичаш!

P.S.:На моето момче

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??