18 oct 2007, 14:26

И аз те обичам...

  Poesía
1K 0 22
Когато ме целуваш така лекичко,
сякаш разтваряш венчелистчета на цвете крехко.
Когато ме докосваш и галиш внимателно,
сякаш направена съм от стъкло.

Когато се усмихваш толкова мило
и като на дете целуваш ми челото.
Когато като глухарче разпиляно,
обърквам в тебе всяко чувство.

Потопи се във вселената на мойта нежност.
Виж лика си в огледалната повърхност,
която скрита в мен откриваш.
Изкрещи силно колко ме обичаш!

P.S.:На моето момче

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...