И аз те обичам...
Когато ме целуваш така лекичко,
сякаш разтваряш венчелистчета на цвете крехко.
Когато ме докосваш и галиш внимателно,
сякаш направена съм от стъкло.
Когато се усмихваш толкова мило
и като на дете целуваш ми челото.
Когато като глухарче разпиляно,
обърквам в тебе всяко чувство.
Потопи се във вселената на мойта нежност.
Виж лика си в огледалната повърхност,
която скрита в мен откриваш.
Изкрещи силно колко ме обичаш!
P.S.:На моето момче
сякаш разтваряш венчелистчета на цвете крехко.
Когато ме докосваш и галиш внимателно,
сякаш направена съм от стъкло.
Когато се усмихваш толкова мило
и като на дете целуваш ми челото.
Когато като глухарче разпиляно,
обърквам в тебе всяко чувство.
Потопи се във вселената на мойта нежност.
Виж лика си в огледалната повърхност,
която скрита в мен откриваш.
Изкрещи силно колко ме обичаш!
P.S.:На моето момче
© Таня Атанасова All rights reserved.
Благодаря все пак за трудът да коментираш!
