Oct 18, 2007, 2:26 PM

И аз те обичам...

  Poetry
1K 0 22
Когато ме целуваш така лекичко,
сякаш разтваряш венчелистчета на цвете крехко.
Когато ме докосваш и галиш внимателно,
сякаш направена съм от стъкло.

Когато се усмихваш толкова мило
и като на дете целуваш ми челото.
Когато като глухарче разпиляно,
обърквам в тебе всяко чувство.

Потопи се във вселената на мойта нежност.
Виж лика си в огледалната повърхност,
която скрита в мен откриваш.
Изкрещи силно колко ме обичаш!

P.S.:На моето момче

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...