10 jul 2009, 22:04

И белегът все още ми стои

  Poesía » Otra
1.1K 0 6

03.07.2009

 

Разкъсал си ме със жалките си устни,

раздрал си ме със мръсните си длани,

изпил си ме полека и безвкусно,

със отмъщението си ме хранил...

 

Сега разравяй кътчетата на душата бедна!

Открий във себе си каквото не можах!

И без това за тебе съм безвредна...

И без това отпих от твоя страх...

 

Подарък ти отдавна ми направи!

С жестока рана ти ме награди,

и белегът така си ми остана,

и белегът все още ми стои...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Erato Eratova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...