10 jul 2009, 22:04

И белегът все още ми стои

  Poesía » Otra
1.1K 0 6

03.07.2009

 

Разкъсал си ме със жалките си устни,

раздрал си ме със мръсните си длани,

изпил си ме полека и безвкусно,

със отмъщението си ме хранил...

 

Сега разравяй кътчетата на душата бедна!

Открий във себе си каквото не можах!

И без това за тебе съм безвредна...

И без това отпих от твоя страх...

 

Подарък ти отдавна ми направи!

С жестока рана ти ме награди,

и белегът така си ми остана,

и белегът все още ми стои...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Erato Eratova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...