10.07.2009 г., 22:04

И белегът все още ми стои

1.1K 0 6

03.07.2009

 

Разкъсал си ме със жалките си устни,

раздрал си ме със мръсните си длани,

изпил си ме полека и безвкусно,

със отмъщението си ме хранил...

 

Сега разравяй кътчетата на душата бедна!

Открий във себе си каквото не можах!

И без това за тебе съм безвредна...

И без това отпих от твоя страх...

 

Подарък ти отдавна ми направи!

С жестока рана ти ме награди,

и белегът така си ми остана,

и белегът все още ми стои...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...