17 ene 2017, 7:14

Душите ни жадуват единение...

806 6 16

Ще бъде вероятно  пълнолуДие...
Душите ни най-сетне ще се срещнат!
Към туй стремим се двамата, безумните...
Две пеперуди - в пламъка на свещите!

И вероятно трудно ще повярваме,
че дните ни на търсене са свършили.
Но докато един на друг се радваме,
ще ни нападнат рой свирепи стършели.

И ще ни жилят без пощада с думите,
ще ни доказват с тяхната си логика,
че заслепени сме, а те - разумните,
единствени над нас съзират облака.

И че от него, няма и съмнение,
ще се изсипят дъжд, и град, и мълнии.
А после пък общественото мнение
ще ни осъди бързо - нас, безумните...

Но има ли за нас това значение?
Да не пропуснем времето на срещата!
Душите ни жадуват единение!
И бързаме... към пламъка на свещите!...

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ирина, приятно ми е да те видя отново на страничката ми, както и за коментара!...Радвам се, че стихотворението ти е харесало!...Приятна вечер!..
  • Неизчерпаем източник на теми,Роберт!И каква динамика в стиховете ти!Можеш да пееш по тях,можеш и да маршируваш-няма да сбъркаш крачките,защото няма излишщна и една чертичка дори....Еееех ако можех и аз така,!!!!
  • Благодаря, Лили!...
  • Браво, Роби! Много ми е близко и е общочовешка истина...всеизвестно е че го има разделението - безумни ( влюбени) и разумни( останалите ), но всъщност безумните се оказват разумни, а разумните безумни....
  • Привет, Светла!...Приятно ми е да те видя тук!...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...