17.01.2017 г., 7:14

Душите ни жадуват единение...

803 6 16

Ще бъде вероятно  пълнолуДие...
Душите ни най-сетне ще се срещнат!
Към туй стремим се двамата, безумните...
Две пеперуди - в пламъка на свещите!

И вероятно трудно ще повярваме,
че дните ни на търсене са свършили.
Но докато един на друг се радваме,
ще ни нападнат рой свирепи стършели.

И ще ни жилят без пощада с думите,
ще ни доказват с тяхната си логика,
че заслепени сме, а те - разумните,
единствени над нас съзират облака.

И че от него, няма и съмнение,
ще се изсипят дъжд, и град, и мълнии.
А после пък общественото мнение
ще ни осъди бързо - нас, безумните...

Но има ли за нас това значение?
Да не пропуснем времето на срещата!
Душите ни жадуват единение!
И бързаме... към пламъка на свещите!...

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ирина, приятно ми е да те видя отново на страничката ми, както и за коментара!...Радвам се, че стихотворението ти е харесало!...Приятна вечер!..
  • Неизчерпаем източник на теми,Роберт!И каква динамика в стиховете ти!Можеш да пееш по тях,можеш и да маршируваш-няма да сбъркаш крачките,защото няма излишщна и една чертичка дори....Еееех ако можех и аз така,!!!!
  • Благодаря, Лили!...
  • Браво, Роби! Много ми е близко и е общочовешка истина...всеизвестно е че го има разделението - безумни ( влюбени) и разумни( останалите ), но всъщност безумните се оказват разумни, а разумните безумни....
  • Привет, Светла!...Приятно ми е да те видя тук!...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...